Софтуерни лицензи – как да защитите правата си като разработчик

Разработването на софтуер е процес, при който се създава интелектуална собственост с висока икономическа стойност. Софтуерният лиценз е правния институт/инструментът, чрез който разработчикът определя обхвата на правата си запазва контрола върху своето произведение и определя условията, при които други лица могат да го използват.

Софтуерният лиценз представлява споразумение, съдържащо условията, при който носителят на авторските права предоставя ограничено право на използване на софтуера. Същественото е, че лицензът не прехвърля собствеността върху програмата. Разработчикът запазва правата си на автор и собственик, включително правото върху изходния код и възможността да лицензира продукта и на други лица, докато лицензополучателят получава право да използва софтуера само в рамките на уговорените условия.

Моделът на предоставяне на правата за ползваме софтуера има съществено значение за правната конструкция на лиценза. При модела Software as a Service (SaaS) потребителят няма копие от програмата, а достъпва функционалностите ѝ дистанционно чрез интернет. В този случай разработчикът запазва технически контрол върху системата, което позволява ограничаване на неправомерно ползване. С лицензът тук се урежда право на достъп до услуга, а ключови са условията за ниво на услугата, защита на данните и ограниченията в използването на платформата.

Различна е ситуацията при софтуер, който се инсталира на устройства или на инфраструктурата на клиента, включително в индустриални системи или IoT устройства. Тук клиентът разполага с реално копие на програмата и рискът от неразрешено копиране или модификация е по-голям.

В всеки случай основен механизъм за защита е въвеждане на ограничения и правила със споразумение, общи условия, едностранни ангажименти.

На следващо място условията на лицензиране зависят от насрещната страна. Когато ползването се предоставя на краен клиент, договорът обикновено урежда право на използване без право на собственост. При отношения с дистрибутори обаче договорът има търговски характер, а дистрибуторът участва в продажбата му. Тогава е необходимо да се определят правата за препродажба, териториалният обхват, отчетността и задълженията за защита на търговската марка и търговската тайна . Общи във всеки случай са разпоредбите свързани с неправомерно разпространение и изменение на продукта и ползване извън разрешеното.

При предоставяне на лиценз на технологични партньори и интегратори фокусът е върху взаимодействието за свързване с различни системи и създаване на производни решения. От особено значение е уреждане на правилата за възникване и упражняване на интелектуалната собственост върху резултатите от интеграцията, режимът на достъп до изходния код, задълженията за конфиденциалност и ограниченията, свързани с разработване на конкуриращи продукти.

Независимо от вида на контрагента, съществуват основни задължения, които лицензополучателят следва да поеме, за да бъде защитен интересът на разработчика. Използването на софтуера трябва да бъде ограничено до договореното предназначение и обем, а копирането извън разрешеното следва да бъде изрично забранено. Разкриването на изходния код, неразрешените модификации и разпространението на продукта трябва да бъдат ограничени чрез ясни клаузи.

Когато въпреки тези мерки възникне нарушение на правата на интелектуална собственост на разработчика, съдебната защита остава ключов инструмент за защита. Съдебната претенция допуска да се претендират обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, определени включително съобразно печалбите, реализирани от нарушителя. Съдът може да разпореди прекратяване на нарушението, включително спиране на използването на софтуера и унищожаване на незаконни копия.

Софтуерният лиценз не следва да се разглежда като формален документ, удостоверяващ отношенията между страните и основание за плащания. Това е основен, а в много случй и единствен правен механизъм за защита на правата и бизнеса на разработчика. Лиценза определя границите на използване, разпределя риска и създава правната основа за последваща защита. Когато лицензът е изготвен прецизно, той не само улеснява защитата при спор, но и предотвратява множество конфликти още на етапа на използване на продукта.