Правна рамка – Закон за задълженията и договорите, Закон за собствеността, Закон за държавната собственост, Закон за общинската собственост, Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, Закон за горите, Граждански процесуален кодекс, Закон за устройство на територията и др. и подзаконови нормативни актове.

Цел: прехвърляне на собствеността върху недвижим имот от настоящия собственик на друго лице срещу заплащане на договорена за целта цена.

Този текст не обхваща проучване на пазара на недвижими имоти, реклама, предлагане и избор на имот. Законодателството не регулира стриктно тези преддоговорни отношения между страните. По този повод и във връзка с факта, че покупко-продажбата на недвижим имот е продължителен процес и изисква подготвителни действия и от двете страни, е препоръчително основните условия на прехвърлянето да бъдат записани в споразумение, Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

1.     Предварителен договор за покупка/продажба на недвижим имот. По същество договорът представлява обещание на продавача да продаде на купувача определен имот  обещание на купувача да го придобие, както

и договорената цена. Договорът трябва да бъде в писмена форма, подписан от продавача и купувача или от надлежно упълномощени представители. Важно е всяка от страните да знае, че получаването на депозит или задатък за покупка на имот НЕ е предварителен договор и не поражда правните последици на такъв договор. От момента на подписване на предварителния договор до подписването на нотариалния акт за продажба пред нотариус всяка страна е длъжна да изпълни точно и в срок задълженията, които е поела в рамките на предварителния договор.

За продавача задълженията са свързани с получаването на необходимите документи за продажбата на имота, докато купувачът, освен да получи изискваните от закона документи, трябва да извърши проучване на собствеността на имота, както и да осигури финансиране за покупката, ако към момента на подписване на предварителния договор не разполага с цялата сума, а ще разчита на финансиране с банков кредит.

След като продавачът е предоставил на купувача всички поискани документи и купувачът се е уверил в правото си на собственост, страните могат да пристъпят към подписване на нотариален акт за покупко-продажба на имота.

2.      Нотариален акт за покупка/продажба на недвижим имот. Това е последната стъпка за финализиране на сделката. Компетентен да одобри и подпише нотариалния акт е нотариус, чието местонахождение е същото, в което се намира имотът. (Например, ако имотът се намира в България, в град Варна, нотариалният акт трябва да бъде подписан пред нотариус, действащ в град Варна). Страните се договарят за деня и часа, в който ще се срещнат в кантората на нотариуса, за да подпишат нотариалния акт. С подписването на нотариалния акт от страните и

нотариуса собствеността върху недвижимия имот се прехвърля от стария собственик на новия собственик.

3.      Плащане на продажната цена – Плащането на продажната цена съгласно Закона за разплащанията в брой трябва да се извърши само по банков път или чрез депозит по разплащателна сметка, в случай че цената е равна или по-висока от 5000 лв., 2500 евро). Същото законово правило се прилага и в случаите, когато плащането е по-малко от 10 000 лева, но представлява част от продажната цена, чиято обща стойност е равна или по-висока от 10 000 лева.

Съществува възможност продажната цена да бъде преведена от купувача по специална сметка на нотариуса по смисъла на чл. 25а от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. С договор между купувача, продавача и нотариуса страните се съгласяват, че нотариусът ще преведе продажната цена по сметка на продавача в срок и при изпълнение на конкретни условия след подписване на нотариалния акт. По този начин нотариусът е гарант, че страните ще изпълнят задълженията си.

Възможно е страните да се договорят плащането да се извърши по специална банкова сметка /ЕЗСРОМ/. Това е сметка със специално предназначение, която изисква допълнителен контрол върху използването на наличните суми. Като страна по договора, Банката, в качеството си на довереник, се задължава да предоставя банкови услуги на своите клиенти, като спазва условията , определени от страните по договора, и упражнява формален контрол върху документите, необходими за разходването на средствата.